Кой излиза с Луи XV?

Луи ХV (на френски: Louis XV) е крал на Франция и Навара от 1715 до 1774 г. Известен е със своето неадекватно и некомпетентно управление, което сериозно намалява силата и престижа на френската монархия – както вътрешен, така и международен. В страната той не успява да разреши основните проблеми, които разделят френското общество: враждата между йезуити и янсенисти, господстващото положение на привилегированите класи; короната не съумява да ги накара да плащат справедлив дял от данъците. Институциите на стария режим остават твърде бюрократични и неспособни да отговорят на променящото се общество, което се развива бързо в идейно, културно и икономическо отношение. Нерешен и дори задълбочен остава конфликтът между краля и провинциалните парламенти, които защитават привилегиите.

На полето на международната политика Франция се развива възходящо през първата половина от управлението на Луи ХV. Разтърсената през Войната за испанското наследство могъща монархия бавно се съвзема по време на регентството и управлението на кардинал Фльори, като се съюзява с Великобритания и Обединените провинции срещу Испания. Франция участва успешно във Войната на четворния съюз и Войната за полското наследство. Дори когато променя курса и привлича Испания на своя страна (във Войната за австрийското наследство), успехите продължават. От 1744 до 1748 г. френските войски покоряват цяла Австрийска Нидерландия, което не са постигали дори при Краля Слънце. Когато Луи ХV неочаквано връща всичко завладяно, настъпва първото голямо разочарование от него.

Като единствен оцелял представител на Бурбоните през 1715 г., той се ползва с огромната обич на своя народ (наричан е Многообичан, Le Bien-Aimé). Това, че оживява и остава така дълго на престола, в началото се счита за голям късмет, както и фактът, че осигурява наследници. Престижът му се срива истински едва след пагубната Седемгодишна война, когато Франция губи Канада и постове в Индия за сметка на Великобритания. Армията търпи унизителни поражения. Влиянието на кралските фаворитки като мадам Помпадур и графиня дю Бари още повече отблъскват народа от него. Може да се каже, че именно неговото управление предпоставя бъдещата Френска революция.

Louise-Jeanne Tiercelin de La Colleterie (26 December 1746 – 5 July 1779), known as Madame de Bonneval, was a mistress to King Louis XV of France from 1762 to 1765. She was the king's Petite maîtresse (unofficial mistress), not his Maîtresse-en-titre (official mistress).

Мари-Ан дьо Майи-Несл (на френски: Marie-Anne de Mailly-Nesle), маркиза дьо Ла Турнел, херцогиня дьо Шатору, е фаворитка и метреса на Луи XV.

Жана-Антоанет Поасон (на френски: Jeanne-Antoinette Poisson, 29 декември 1721 – 15 април 1764), по-известна като мадам Дьо Помпадур (на френски: marquise de Pompadour), е метреса (фаворитка) на френския крал Луи XV.

Lucie-Madeleine d’Estaing, genannt Madame de Raval (* 10. Mai 1743 in Paris; † 7. April 1826 in Clermont-Ferrand) war die natürliche Schwester von Charles Henri d’Estaing, comte d’Estaing.

Sie wurde 1768 mit François, comte de Boysseulh verheiratet und kam durch ihren Mann an den französischen Hof. König Ludwig XV. wurde durch ihre Schönheit auf sie aufmerksam und machte sie zu seiner Geliebten. Aus der Verbindung gingen zwei Kinder hervor: Agnès-Lucie Auguste (* 1771) und Aphrodite-Lucie Auguste (* 1774).

Françoise de Chalus (bap. Chalus, 24 February 1734 - Paris, 7 July 1821), was a French noblewoman and courtier. She was the mother of Louis, comte de Narbonne-Lara, possibly by King Louis XV. She was the lady-in-waiting of Louise Élisabeth of France in 1749–59, and the influential favorite lady-in-waiting of Princess Adélaïde of France in 1764–1800.

Marie Anne de Coislin (1732-1817), was a French aristocrat, known as the mistress to Louis XV of France in 1755. She was the king's Petite maîtresse (unofficial mistress), not his Maîtresse-en-titre (official mistress).

She was the daughter of the marquis Louis de Mailly (1696-1767) and the lady-in-waiting Anne Françoise Elisabeth Arbaleste de Melun and married in 1750 to the duke Charles Georges René du Cambout de Coislin (d. 1771), but they separated early on and she moved back with her parents.

In 1755, Louis François, Prince of Conti launched her as his candidate to replace Madame de Pompadour as official mistress of the king. She was the first serious candidate to be put up against Madame de Pompadour since Charlotte Rosalie de Choiseul-Beaupré, and she was also to be the last. She did succeed to be the secret lover of the king, which attracted some attention at court. She became known as l'altière Vasthi. Ultimately, however, the plot failed, and she was ousted from court by Madame de Pompadour. After this, there was no more serious rival to replace Madame de Pompadour, and the king mainly settled with his unofficial lovers at the Parc-aux-Cerfs.

Marie Anne de Coislin had affairs with the Prince de Conti and the count de Coigny, and was claimed to have had affairs with Christian VI of Denmark, Gustav III of Sweden and Peter III of Russia. It is unknown if these rumours where true, but Christian VI and Gustav III did visit her during their visits to Paris, which attracted attention at the time.

She did not leave France during the French Revolution, but lived as a servant in Rouen, Brittany and Vendée during the Reign of Terror. After the fall of Robespierre, she resumed her former life and property. She remarried in 1793 to Louis-Marie duc de Mailly (d. 1795).

Marie Irène Catherine du Buisson de Longpré († 1767) war die Tochter von Jacques du Buisson, seigneur de Longpré. Sie heiratete 1747 den königlichen Berater Charles François Filleul. Sie war eine der Hofdamen der Prinzessin Marie Adélaïde (1732–1800), Tochter des französischen Königs Ludwig XV. Er wurde auf sie aufmerksam und machte sie zu seiner Mätresse, aus der Beziehung ging ihre Tochter Julie hervor.

• Julie Filleul (1751–1822)

⚭ 1767 Abel François Poisson de Vandières, marquis de Marigny (1727–1781), Bruder von Madame de Pompadour

⚭ 1783–1793 François de La Cropte Marquis de Bourzac

• Adélaïde Filleul (1761–1836), Schriftstellerin ⚭ Charles-François de Flahaut de La Billarderie (1726–1794)

⚭ Charles-Joseph de Flahaut (1785–1870), illegitimer Sohn von Charles-Maurice de Talleyrand-Périgord

Marie Thérèse Françoise Boisselet (* 1731; † 1800 in Paris) war eine Mätresse des französischen Königs Ludwig XV. Aus der Beziehung mit dem König ging ein Sohn hervor: Charles Louis Cadet de Gassicourt (1769–1821).

Boisselet wurde als Tochter von Pierre Sulpice Boisselet und Marie Thérèse Carouailles geboren. Ihr Vater war ein Angestellter des königlichen Küchenpersonals und trug den Titel „Contrôleur de la Bouche du Roi et chef du gobelet de Mme la Dauphine“. Boisselet wurde als Schönheit beschrieben, und sie willigte ein, die Geliebte des Königs zu werden. Es handelte sich nicht um eine offizielle Affäre, sondern sie wurde als „petite maîtresse“ (inoffizielle Mätresse) des Königs in Parc-aux-Cerfs angeworben.

1771 heiratete sie in Paris den Apotheker Louis Claude Cadet de Gassicourt (1731–1799), der ihren Sohn adoptierte. Ludwig XV. begünstigte die Karriere von Cadet de Gassicourt in der Königlichen Akademie aufgrund seiner Ehe mit seiner ehemaligen Geliebte.

Louise Julie de Mailly Nesle, condesa de Mailly (1710-París, 1751) fue la mayor de las cinco hermanas de Nesle, cuatro de las cuales fueron amantes del rey Luis XV, en su caso lo fue de 1732 a 1742.

Diane Adélaïde de Mailly, hertiginna de Lauraguais, född 1714 i Paris, död där 1769, var en fransk hovdam, mätress till kung Ludvig XV av Frankrike 1742–1745. Hon var en av de fem systrarna de Nesle som alla utom en var älskarinnor till Ludvig XV. Hon var älskarinna åt Ludvig samtidigt som sin syster Marie Anne de Mailly 1742–1744 och sedan en kort tid 1744–1745 innan han inledde sitt förhållande med Madame de Pompadour, men betraktades aldrig som särskilt betydelsefull.

Marguerite-Catherine Haynault, född i Paris 1736, död 1823, var älskarinna till kung Ludvig XV av Frankrike från 1759 till 1762. Hon och Ludvig XV fick två barn tillsammans.

Pauline Félicité de Mailly-Nesle, née à Paris en 1712 et morte le 9 septembre 1741, par son mariage comtesse de Vintimille (1739), est une favorite de Louis XV.

Catherine Éléonore Bénard (* 1740 in Versailles; † 1769 ebenda) war eine Mätresse des französischen Königs Ludwig XV.

Bénard war eine Tochter des königlichen Stallmeisters Pierre Bénard. Sie war eine der Hofdamen der Prinzessin Marie Adélaïde (1732–1800), einer Tochter Ludwigs XV., der auf sie aufmerksam wurde und sie zu seiner Mätresse machte. Sie starb bei der Geburt der gemeinsamen Tochter Adélaïde. Prinzessin Adélaïde übernahm die Patenschaft für das Kind.

Nachkommen:

• Adélaïde de Saint-Germain, comtesse de Montalivet (1769–1850) ⚭ 1797 Jean-Pierre Bachasson de Montalivet (1766–1823)

Marie-Louise O'Murphy de Boisfaily, även kallad Mademoiselle de Morphy eller la belle Morphise, född 21 oktober 1737 i Rouen, död 11 december 1814 i Paris, var älskarinna till Ludvig XV av Frankrike. Hon hade denna roll 1753–1755, varefter hon ersattes i denna roll av sin syster Brigitte.

Anne Couppier de Romans (1737 –1808) was a petite maîtresse (unofficial mistress) of King Louis XV of France from 1760 to 1765.

Madame du Barry, geboren als Marie-Jeanne Bécu (Vaucouleurs, 19 augustus 1743 – Parijs, 8 december 1793), was een beroemde maîtresse van Lodewijk XV van Frankrijk. Zij was van bescheiden afkomst, maar haar relaties met rijke mannen vergrootten haar sociale status aanzienlijk.